Малко за бирата в Германия

Когато умувахме с екипа как да изглежда новият ни блог и внимателно подбирахме категориите, единодушно решихме, че категория "Вкусно" трябва да присъства на всяка цена. Ако трябва да бъда съвсем откровена, през ум не ми мина, че можем да включим в нея статии, в които не се говори точно за кулинария, а за… питиета.

Наскоро имах удоволствието да посетя Германия и да обогатя познанията си - то не бе култура, история, традиции, обичаи (в това число се включва и мес(т)ната кухня и алкохол). Излишно е да казвам, че тук бирата е на особена почит. До някаква степен пътуването ми беше свързано с не един хубав повод, а даже с няколко, така че спокойно мога да кажа, че се отдадох и на алкохолен туризъм измежду всичко останало. Не си представяйте напиване до безпаметност и тежък махмурлук на сутринта. Тук всичко се случва културно и дисциплинирано. Бирариите не са посредствени кръчми,чиито собственици се чудят как да се напечелят набързо за сметка на клиентите си, а заведения с история и то каква! Учудващо голям брои ресторанти се помещават в готически замъци, ренесансови резиденции, някогашни домове на монарси, стари, но все още перфектно функциониращи пивоварни, дори действащи манастири или други сгради, които сами по себе си са произведение на изкуството. И всичко е направено с вкус, няма пластмасови столове и рекламни чадъри на разни напитки, няма мърляви и съмнително лепнещи менюта или гранясало олио в оливерниците. Всичко е като от картичка или пощенска марка, само че 3D. Какво ти 3D, направо си беше реално, въпреки моя невярващ поглед на моменти. Сервитьорите - усмихнати, възпитани, бързи и говорещи достатъчно добър английски, за да може и с такива като мен да се разберат, без да стават грешки. И всичко това се случва в райони, които са доста встрани от отъпканите туристически маршрути. С три думи - немска му работа.

Та да си дойдем на бирата… така де, на думата за бирата. Преди да стъпя за първи път на немска земя, си мислех, че в България пием много бира. Оказа се, обаче, че не можем изобщо да се мерим с немците. Дори сравнението "те я пият вместо вода" някак си дава само смътна представа за значението на бирата и нейната консумация там.

Дюселдорфски алт, берлинска бяла бира (Берлинер Вайсе), Дункел бира (бира от спелта), Емер (бира от лимец), Келер бира (буквално преведено бира от избата/склада), Ердингер (вид бяла бира), Кьолш, Лайпцигер Гозе (ейл бира), Мюнхнер дункел (известна като Мюнхенски тъмен лагер), Мюнхнер хелес (известна като Мюнхенски светъл (лек) лагер), бок бира, както и нейните разновидности - допел бок, айс бок и хелер бок, раух бира (пушена бира), Мартенска бира (Мерцен) са все видове традиционни немски бири с богата история и невероятен вкус.

Но да оставим известните бири настрана. Тях отдавна вече спокойно можем да намерим в родните супермаркети, а и едва ли са тайна за всеки уважаващ себе си пиволюбец.
По-интересното е, че имах възможността да пробвам и бири, лимитирано производство, които не можеш да намериш по магазините дори и в Германия, те просто не се предлагат в търговската мрежа. Нещо като домашно произведени бири, ама не точно

Едната лимитирана  бира опитах в разкошна 300 годишна странноприемница в Гонделцхайм. Домакините си я произвеждат на място по специална тайна рецепта. Даже спазихме местния ритуал по отварянето на бирата - един помощник държи стъклената бутилка, а друг буквално отсича "главата" с все тапата с помощта на ятаган, след което в предварително приготвени чаши разливаш бирата, сякаш е шампанско и доволно си казвате "Prost" и отпивате. Не, не е байганьовщина, на немски "Наздраве" е Prost.

Другата лимитирана бира дегустирах в малкото крайречно градче Леополдцхафен. Селището се намира на брега на Рейн, съвсем близо до френската граница. Всичко там изглежда толкова спокойно, слънчево и приветливо. Как да не седнеш в местната бирария и да не опиташ един ейлс? Улучихме почивен ден и бирарията се пръскаше по шевовете, не че този феномен не е характерен и за работните дни, но в празнични дни е особена глъчка. Въпреки това не цареше хаус, всичко си беше организирано по немски, бирите ни пристигнаха за има-няма две минути. Ще си кажете, че дотук нищо особено, но всъщност не е така. Бирарията сама по себе си е и един вид пивоварна. По средата на централния салон е разположена дестилерия, или на наш език казано - "казани за варене на бира", където всеки посетител може да забърка бирата в буквалния смисъл на думата - хваща "черпака" и бърка. Отстрани в няколко чинийки са поставени различни видове билки, от които всеки ентусиаст може да вземе и прибави към бирата. И въпреки че на практика всеки може да пипа и слага безразборно билки и тревички - бирата си я бива.

А мезето?

За къде сме без мезе към бирата? Несъмнено фаворитът ми в това отношение е баварската кухня. Баварците са запазили голяма част от традициите си и това включва и храната им. Традиционната закуска или предиобеден снак се състои от Weißwurst (вайсвурст -бяла наденица с подправки, приготвена с минимум 51% съдържание на телешко месо), сладка горчица и бретцел. Да, закуска е, но чудесно се съчетава и с бира. Всеки месар в Бавария произвежда своя автентичен вайсвурст, като добавя различни подправки за вкус. Ако попиташ пет бавареца как се яде вайсвурст, ще получиш шест различни отговора. Но традиционно наденицата се сварява във вода или бульон и се сервира топла в течността, в която е вряла. Преди да се изяде месото на наденицата се отстранява от обвивката по всевъзможни начини. От добре приетите обноски при хранене с нож и вилица до изстискване на съдържанието директно в устата. Спирам дотук, защото немските мезета заслужават цяла отделна статия.

Коя е вашата любима немска бира?