Официален блог на Apartments Bulgaria

Aладжа манастир е най-известният скален манастир по Българското Черноморие, една от многобройните скални монашески обители, съществували през ХIII – ХIV век.
Тези уникални култови паметници се срещат масово върху една обширна територия, включваща Балканите и Близкия изток. В историческата литература се е утвърдило мнението, че появата им е свързана с появата и разпространението на християнството – известно е, че пещерата е основен символ в най-важните християнски тайнства – Рождеството и Възкресението. Това обяснява присъствието на пещерните обители в бита и практиката на отшелниците и ранните монашески братства от IV – VI век, а скалните манастири от средновековния период се явяват продължители на тази традиция.

Разположен сред красива гориста местност на 14 километра от Варна, той отрано е привлякъл интереса на изследователи и почитатели.
За първи път в литературата името му се споменава през 1832 година в книгата на руския писател Виктор Тепляков „Писма от България“. Началото на системни проучвания на този стар християнски паметник е поставено в края на миналия век от първите български археолози – братята Карел и Херминегилд (Хермин) Шкорпил. Още в началото на века основаните от тях Варненско археологическо дружество и музей поемат грижата за неговото стопанисване и опазване. По инициатива на двамата братя през 1912 година Аладжа манастир е обявен за народна старина, а по-късно – през 1957 година, с научно обосновано предложение на Националния институт за паметници на културата – за паметник на културата от национално значение.

След падането на България под османско владичество в края на ХIV век Аладжа манастир, подобно на много други български манастири, е бил изоставен. Местното християнско население обаче е продължило да почита и посещава това място и през годините на робството, за което свидетелства откритият в криптата сребърен пръстен-печат от ХVIII век.
Истинското християнско име на манастира не е известно. Названието „аладжа“ е от персийско-турски произход и означава „пъстър, шарен“. То вероятно се дължи на запазените до по-ново време стенописи от параклиса. В края на миналия век К. Шкорпил е записал едно предание, според което манастирът се е наричал „Свети Спас“. Името произлиза от Христос – Спасител.
Писмени сведения за Аладжа манастир и останалите паметници не са открити. Останали са само легендите за бродещи сред развалините призраци на монаси, горски божества и за безкрайни подземни лабиринти, криещи несметни съкровища, а може би и свидетелствата за миналото на това красиво и тайнствено място.