Българската столица София (1 182 698 души) е разположена в Софийското поле на територия от 1,311 кв.км, на 550 метра надморска височина. В близост до града се намира Панчаревското езеро и Искърският язовир, а река Искър протича през източната му част.
История:
На мястото на някогашншото неолитно селище през VIII пр.н.е. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по-късно от завладелите го римляни Сердика (град на сердите) по името на населявалото го тракийско племе. В римската епоха (I - IV в. от н.е.) градът процъфтява като център на провинцията Вътрешна Tракия. През V - VI в. по време на т.нар. "велико преселение на народите" градът е преживял нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на VI в. се развива като важен административен и стопански център на Византийската империя с името Триадица. От 809 г. влиза в пределите на българската държава и получава славянското име Средец. От края на XIV в. до седемдесетте години на XIX в. градът, както и българската държава са под Османско владичество. София пада под Османско владичество през 1382 год. Според някои документи по това време селището е било особено привлекателно и е предизвиквало възхищение у завоевателите. Независимо от това турските власти пренебрегнали това и бързо променили облика на града. Християнските църкви били опустошени и съборени и на тяхно място били издигнати турски административни сгради, джамии и бани. Малко са сградите от този период, които са били запазени. София бива освободена на 4 януари 1878 год. По това време населението на града е било само 12 000 души, но независимо от това тя бива провъзгласена за столица на 4 април 1879 година.
Забележителности:
Има няколко сгради и места, които се съревновават за емблема на града. Най-често посещавана е катедралата и историческа църква "Св. Александър Невски". Храмът е център на катедралната патриархия на Независимата Българска Православна Църква. Също така забележително място около катедралата е Паметникът на Незнайния воин с вечно горящ огън. На същия площад е разположена и църквата "Св. София", която датира от 4 - 6 век след новата ера и е втората по възраст, която дава и името на столицата. В началото на 19-ти век тя за кратко е била превърната в джамия, но скоро след Освобождението отново е била осветена като Православна църква. Зад катедралата се издига сградата "Св. Св. Кирил и Методий", в която сега се помещава Националната галерия за чуждестранно изкуство. Тя се състои от уникална експозиция на изкуствата от Африка, Азия и Европа, испански картини в стил Барок и някои произведения на модерния художник Николай Роерич.
Друга забележителност на нашата столица е Националният театър “Иван Вазов”. Театърът е бил основан през 1904 год., а самата сграда е завършена през 1907 год. Сградата на Народното събрание е построена през 1884 год. и четвъртата сграда-кандидат за емблема на града. Мотото, което е изписано на главната фасада е "Съединението прави силата". На запад от сградата на Парламента се намира Българската Академия на Науките, създадена през 1869 год., а на изток се издига софийският университет "Св. Климент Охридски", основан през 1888 год. и построен през 1920 год. с даренията на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Можете да посетите Националната Художествена Галерия, където да видите хубава колекция на повече от 12 000 произведения, като най-старите от тях са от 18-ти век. Националният Етнографски музей представя богата колекция от национални носии, ръчно изработени произведения на изкуството, оръдия на труда отпреди три и дори четири века, бижута, бродирани материи и други предмети, характерни за българския бит и култура. Във вътрешния двор на Президентството и хотел "Шератон" се издига известната Римска Ротонда, превърната в църква "Св. Георги" и датираща от 4-ти век след новата ера. Възстановена неотдавна, тя смайва със своята проста, но деликатна архитектура. Руският паметник е обелиск, който се издига в западната част на града. Той е построен в чест на Руския цар и руските воини, които са се били в Освободителната война на българския народ.
Паметникът на братята Кирил и Методий се издига пред Националната Библиотека, северно от сградата на Софийския Университет. Зад булевард "Дондуков" се намира Националната Опера - сграда, в която също така се помещава и Националният балет. Сградата на Операта е в неокласически стил, а пред нея се издига паметникът на Александър Стамболийски, бивш министър председател на България.