Благоевград е разположен в Югозападна България, на около 100 км
от София, в така наречената Благоевградска котловина, на около 410 метра
надморска височина.
Градът се намира в непосредствена близост до
югозападните склонове на Рила планина, в поречието на реките Струма и
Благоевградска Бистрица.
На запад от него се вижда подножието на
Влахина планина. Територията на града в регионален мащаб се намира в
най-западната част на Рило-Родопския масив. Средната температура е +14
градуса, което определя района като един от най-топлите в страната.
Благоевград
е изходен пункт за Рилския манастир, както и за особено очарователния
град-музей Мелник. От тук тръгват туристическите пътища за приказно
красивите планини Рила и Пирин.
Благоевград днес е общински
център с богата история. Следи от обитаване на човека в Благоевградския
край са открити още през неолитната епоха. Благоприятните условия
спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 3 век преди
новата ера. Топлите минерални извори стават център на тракийското
селище, към което по-късно се насочват римските завоеватели. Известно е
името на града от онова време, а именно Скаптопара (Горно пазарище),
което се свързва с тракийското племе Дентелети, населявало горното
поречие на река Струма. Към 1 век от новата ера траките са покорени от
римляните.
С идването на славяните животът тук разцъфтял. Te се
заселват по тези места през 6-7 век, като се присъединяват по-късно към
Българската държава при хан Пресиян (836-852г.). Падането на България
под Османско робство прекъсва за близо пет века съзидателния труд на
местното население. В края на 15 век край топлите извори възниква
днешният град, споменат за първи път в турски документ от 1502 година с
името Горна Джумая. След османското нашествие, от 15 век нататък градът
мoгoкратно сменя името си - Дюма Базари, Дюма,Орта Дюма, Джумая, Горна
Джумая. Но нeзависимо как го наричали, в него живеело мнoгoчислено
мюсюлманско население.Тук е било съсредоточено цялото ислямско войнство.
Името Джумая означава - Петък. Петъкът бил ден за празнична молитва на
мюсюлманите, а оттам и пазарен. За настаняването на християните тук се
носи легенда, която разказва как селянин намерил тук болния си кон,
който оздравял от минералните извори.
По време на Възраждането от
източната страна на река Бистрица се застроява Вароша - Българската
махала на града. Жителите на Джумая издействали султански ферман за
построяване на църква. Така църквата „Въведение Богородично“ е осветена
през 1844 г. във Вароша, а в следващите 50 години е достроена и
изографисана. Във Вароша се намира и къщата на Георги
Измирлиев-Македончето, участвал в Освободителните движения.
Източник: BulgariaTravel