Информация за Спанчевци

Област Монтана заема централната част на Северозападна България с обща площ от 3 635 кв. км, което е 3,2 % от територията на Република България. Северна граница на областта е река Дунав, която е и държавна граница с Румъния. На югозапад областта граничи със Сърбия, на юг е ограничена от северните склонове на Стара планина. Съседна област в западна посока е Видин, в източна - област Враца и в южна посока - област София.

В област Монтана са налице следните природо-географски условия, представляващи потенциал за развитие на туризма:

Наличие на минерални извори (седем на брой в общините Вършец и Берковица);

Стара планина - природни условия за ски туризъм, еко- и селски туризъм, ловен туризъм. Връх Ком /2016 м/ и околностите на гр. Берковица създават условия за развитие на ски туризъм. Там има действаща ски-писта с дължина 1400 м. Върхът е изходен пункт за много туристически маршрути, включително и международен пешеходен маршрут Е-3(от Атлантическия океан до Средиземно море); създадени са екопътеки в община Г. Дамяново – Копиловска екопътека, екопътека Деяница – в община Чипровци, екопътека до местността «Хайдушки водопади», вело-екопътеки до с. Бързия и Берковица - вр.Ком – Белоградчик , община Берковица.

В областта има паметници на културно-историческото наследство – четири манастира, останки от антични крепости, часовникова кула в Берковица, архитектурни ансамбли. Привлекателни за посещение, с потенциал да се превърнат и в туристически обекти, са манастирите - Клисурски манастир “Св. Св. Кирил и Методий” в община Берковица, Чипровски манастир “Свети Йоан Рилски”, Лопушански манастир “Свети Йоан Предтеча” в с. Георги Дамяново, Добридолски манастир «Света Троица» до с. Добри дол, община Лом ;

Река Дунав, язовир “Огоста” край гр. Монтана и по-малките водни басейни(реки и язовири с местно значение) в областта създават възможности за воден, риболовен и др. видове туризъм;

На територията на област Монтана се намират археологически находки и исторически паметници, свидетелстващи за древната история на този край.

Античният град Монтана възниква като военен лагер върху останките на стара тракийска крепост, след налагането на римската власт през първата половина на І в. сл. Хр. Настъпилият по-късно икономически подем обуславя разрастването и превръщането на град Монтана в най-големия религиозен и културен център на Северозападна България, простиращ се от Дунав до билото на Стара планина. В околността на града е изградена система от 25 крепости, които служат за защита на местния рудодобив и златодобив по горното течение на река Огоста. Разкрити са основите на два комплекса римски вили край Монтана. В града е създадена музейна сбирка на открито - Лапидариум, показваща каменни останки от сгради и храмове, открити в района. Мраморни римски статуи от антична Монтана са изложени в Националния археологически музей. В гр. Монтана действат драматичен театър “Драгомир Асенов”, фолклорни танцови състави, клубове по спортни танци, Детска школа по изкуствата, две художествени галерии. В града се провеждат Национални празници на духовите оркестри "Дико Илиев" на всеки две години.

Днешният град Лом възниква като римски кастел /крепост с военни части/ на р. Дунав, който впоследствие се превръща в селище, наречено Алмус. Река Лом е дала днешното име на римското селище. За духовното и историческото наследство на град Лом свидетелстват намерените през годините надгробни паметници, статуи и др. Обилните находки от римски монети говорят за интензивен икономически живот по време на римската империя. В двора на историческия музей в Лом са изложени два римски саркофага. В местността ”Калето”/с. Сталийска махала/ е имало римско селище. При село Долни Цибър е запазен каменен мост, съединяващ селището и пристанището на р. Дунав.

По-съвременната история на гр. Лом го очертава като търговски и културен център, носещ отпечатъка на европейската крайдунавска култура. Запазените красиви сгради от началото на ХХ век в стил Сецесион оформят характерен ансамбъл по главната улица на града, придавайки му неповторима индивидуалност. Градът е забележителен с едно от първите театрални представления в България и къщата–музей на възрожденския културен деец Кръстьо Пишурка. В днешни дни културните традиции са живи чрез представленията на прочутата ломска оперета и на един от двата театъра в областта, международния пленер по изобразително изкуство и изложбите в новата художествена галерия. Църквата “Успение Богородично” в града е паметник на културата, както и ансамбъла от сгради в централната част. Край с. Добри дол се намира манастирът “Света троица”, край който растат величествени вековни дъбове - защитени природни обекти.

Град Берковица е забележителен с крепостта “Калето”, разположена на три нива върху хълма ”Калето”, която бележи историята на Берковица през Античността и Средновековието. Църквите “Рождество Богородично” и “Св. Николай Чудотворец” са паметници на културата с национално значение. Часовниковата кула от ХІІ в. е също паметник на културата с национално значение, както и къщата-музей “Иван Вазов” от началото на 19 в., с красиви резбовани тавани. През 1879 - 80 г. в нея е живял и творил народният поет Иван Вазов. В града се провеждат два фестивала: международният “Лачени обувки” - за детски песни и националният рокфестивал “Беркфест”. В града се провеждат ежегодно дни на писателя Йордан Радичков, а в с. Бързия – летен международен пленер по дървопластика. Клисурският манастир “Св.Св. Кирил и Методий” е притегателен център за посетители от цялата страна, а дърворезбованият иконостас на църквата му е паметник на културата от национално значение.

Вършец е възникнал около топлите минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението. Най-старият запазен писмен документ за неговото съществуване датира от 6 в. във византийски хроники под името “Медека” (от медикус – лечебен).

Град Чипровци е известен с Чипровския манастир “Свети Йоан Рилски”, чиято църква е паметник на културата от национално значение. Чипровският край е известен и с произведенията на чипровските килимарска и златарска школа, чипровското училище от 1624 г., висшето училише Семинариум (преди повече от три века), останките от католическа църква, чипровското предвъзрожденско изкуство и архитектура, чипровските въстания против турското владичество.

В района на община Георги Дамяново са открити останки от осем тракийски и късноантични крепости, както и рудници в землищата на някои села. Край с. Георги Дамяново се намира прочутият Лопушански манастир “Свети Йоан Предтеча” - паметник на културата от национално значение. Пред входа на храма расте гигантска секвоя, която е защитен природен обект.

Природни забележителности

“Мраморна пещера” - намира се до гр. Берковица, в местността ”Алчов баир”. Пещерата е известна с мраморните си образувания, подземни галерии и пещерни фаунистични видове, но не е проучена.

“Мишин камък” - пещера, намираща се в землището на с. Горна Лука, в Чипровския дял на Стара планина, в едноименен лесопарк. Пещерата е известна с множеството си бели кристални образувания и подземни езерца, но не е проучена.

“Хайдушки водопади” – водопади с пад над 5- 6 м. Намират се в Берковския дял на Западна Стара планина, в землището на гр. Берковица и са образувани от сливане на р. Ценкова бара и р. Сливашка. Защитени са с територията около тях от 1,0 ха. Името на водопадите е свързано с преданието, че там е имало хайдушко сборище, а по-нагоре в дебрите на Балкана се е намирал бивакът им. Обектът се посещава от туристи и е прекрасен кът за отдих сред живописната местност.

“Дуршин водопад” и “Водния скок” – намират се в границите на защитената местност ”Копрен - Равно буче - Деяница- Калиманица” в Копиловския дял на Западна Стара планина. тези два водопада са едни от най-красивите в региона. Падът на водата им е съответно над 15 м и над 10 м и представляват величествена гледка на фона на живописната защитена територия.

На територията на област монтана са обявени за защитени природни обекти около 130 бр. вековни дървета по закона за биологичното разнообразие. Най - разпространените дървесни видове са цер – 60 бр.(на възраст150-350 г.), зимен дъб - 50 бр. (120-500 г.), летен дъб – 10 бр.(150-350 г.), благун, черна топола – по 6 бр.(100 - 400г.), секвоя - 2 бр. до 100 г., полски бряст, западен чинар и черница - по 1 бр.