Хасково - красота, древност и харизма

Рим, Барселона, Тбилиси и …наше Хасково!

Помните ли онези упражнения в училище, в които от група думи трябваше да се открие "излишната"? В групата думи по-горе всъщност няма нищо излишно, даже има нещо общо - и четирите града се намират на почти еднаква географска ширина, но като изключим това, едва ли имат кой знае колко прилики. За първите три не знам, но за последния гарантирам, че ако го посетите, ще може да си извоювате няколко печата за книжката, а ако разбира се сте максималисти, на територията на Хасковска област са общо седем.

Ето кои са най-впечатляващите от тях + някои странични отбивки, които не са включени в 100-те национални туристически обекта, но определено заслужават внимание:

- Макар и не толкова известен като статуята на Иисус Спасителя в Рио, монументът "Света Богородица" не отстъпва нито по красота, нито по великолепие и магнетизъм. Високо почти 33 метра, творението се извисява от хълма Ямача (Младежкия хълм) и открива пленяваща панорамна гледка към целия град. Заради рекордните си размери и подходящото местоположение статуята на Света Богородица се вижда от целия град дори и вечер. Конструкцията е изградена от полимер и се състои от 14 метрова статуя, поставена върху 17-метров фундамент. В самата основа има параклис, наречен "Рождество Богородично". Не е случайно, че такава статуя е изградена именно тук. Божията майка се счита за покровителка и закрилница на Хасково. В хилядолетната му история пък Рождество Богородично се е почитал като един от най-големите празници. Идеята за създаването на монумента е на кмета на града, а средствата за осъществяването на проекта са набавени изцяло от дарения на хасковската общественост. Така през 2003-та нещата стават реалност - тържественото откриване на религиозния комплекс е на 8 септември по случай Деня на Хасково. Лично пловдивският митрополит Арсеник извършва водосвета пред уникалния монумент на Божията майка, който няма аналог в света. Именно поради тази причина две години по-късно комплексът е включен в Книгата на световните рекорди на Гинес. Съвсем близо до монумента се намира и 30-метровата камбанария на Хасково, която беше открита през 2010-та. Тя е една от най-високите на Балканския полуостров.

За посещението на монумента не се заплаща такса, а работното време е:
- декември, януари, февруари - 08.30 ч - 18.00 ч;
- март, април, май - 08.30 ч - 20.00 ч;
- юни, юли, август: 08.30 ч - 21.30 ч;
- септември, октомври, ноември - 08.30 ч - 19.30 ч.
Телефон за информация: (+359)38 603310.

- През декември 2000 г. в могилата "Рошавата чука" до село Александрово, екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов, прави едно от най-значимите открития в българската археология. Прониквайки през направения от иманярите отвор, учените попадат в тракийска гробница от IV в. пр. Хр. с невероятно добре запазени стенописи. Още първият оглед показва, че художествената украса е уникална, без паралел сред откритите до сега съоръжения от подобен тип. Впечатляваща е и архитектурата на гробницата, която по своите размери си съперничи с най-монументалните такива по нашите земи. Могилата се намира в непосредствена близост до селото и се откроява на фона на околността като красиво възвишение. Височината на могилния насип е около 15 м‚ а диаметърът му надхвърля 70 м. От източната му периферия започва коридор с дължина повече от четиринадесет метра, който преминава последователно в правоъгълно и кръгло помещение. Постройката е играла ролята на хероон (храм-мавзолей). Малката височина на коридора и двата входа е налагала посетителят да мине през тях ниско приведен, озовавайки се в свят от цветове и фигури, растителни и геометрични мотиви, изображения на пешаци и конници, домашни и диви животни. Те са изпълнени неочаквано реалистично, имат изключителна научна, художествена и изворова стойност, и въздействат по неподражаем начин. Музейният център "Тракийско изкуство в Източните Родопи", разположен в непосредствена близост до могилата с оригиналната гробница, е изграден по линия на Програмата на японското правителство за безвъзмездна помощ в областта на културата. Изграждането на музея стартира през месец февруари 2008 г. и е официално открит на 15 май 2009 г. от Техни Императорски Височества Принц и Принцеса Акишино (Фумихито и Норико Акишиномия). Новопостроеният музеен център "Тракийско изкуство в Източните Родопи" е с обща площ от 834 кв.м. Едната част от сградата е предназначена за богата музейна експозиция и копие на гробницата. В другата част е обособен модерен научно-изследователски център с лаборатории, оборудвани с най-съвременна техника за реставрация и консервация. Музеят разполага с фондохранилище и аудиовизуална зала за конференции, кръгли маси и тематични срещи, свързани с изследването на тракийската култура.

Работно време:
Всеки ден без понеделник: 09.00 - 17:00 часа
Приемат се групови посещения и в понеделник с предварителна заявка.
Цени за посещение:
- ученици, студенти и пенсионери - 2 лв.
- всички останали - 4 лв.
- беседа от екскурзовод - 6 лв.
- деца до 7 години - вход свободен

- В покрайнините на село Мезек в могилата Мелтепе се намира най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Датира от IV в. пр. Хр и е запазена напълно в оригиналния си вид. Могилният насип е висок около 14 метра. В него през 1908 година е открит от селянин, който орал нивата си, огромен бронзов глиган, който тежал 177 кг. Човекът отчупил част от предният му крак, може би с надеждата, че ще открие злато, но с изненада видял, че фигурата е куха. Кракът бил даден за изследване в България. По това време този регион според Берлинския договор е бил под юрисдикцията на Турция. Турската полиция конфискува глигана и оригиналът в момента се намира в археологическия музей в Истанбул. Под него има табелка, на която пише "намерен край Едирне" (Одрин). В музея в Хасково се намира гипсова отливка. Тракийската купулна гробница е открита през 1931 г. Откриването й е случайно. Според една от версиите гробницата е открита случайно от хора, търсещи камъни за строителство, а според друга версия овчар пасял стадото си на хълма, когато внезапно почвата под тояжката, на която се бил облегнал поддала. Веднага разкопали мястото и така попаднали на входа на гробницата. Стари хора от селото разказват, че когато отворили гробницата, целият коридор бил покрит с близо педя златен прах. Тогавашният кмет прибира находките в кметството и уведомява властите. Проф. Богдан Филов прави проучването. Намерените предмети от злато, сребро, бронз, желязо и керамика са изложени в музеите в София и Хасково. Сред тях има открити златни накити, обеци, нагръдник от желязо, сребърни, златни, бронзови и глинени съдове, бронзов канделабър /голям трикрак свещник с лампи/, висок 134 см, украсен с голяма статуетка на танцуващ сатир. Счита се, че гробницата е построена през ІV в. пр. Хр. Дължината й е 32 метра и това я прави най-дългата открита в България и на Балканския полуостров тракийска гробница. Състои се от коридор (дромос) с дължина 20.66 м, широчина -1.55 м и височина 2.40 м, две правоъгълни отделения и главно куполовидно отделение, в което са разположени каменно легло с профилирани ръбове и две каменни корита (урни). Гробницата е запазена така, както е построена. Изградена е от каменни блокове с дължина 2 метра и височина около 40 см. Те са наредени без спойка един върху друг, като на места са прихващани с железни скоби. Предполага се, че гробницата е използвана като храм към хероон. Използвана е многократно и най-вероятно е служила за фамилна гробница на тракийски аристократ. Открити са следи от шест погребения.Самата гробница е великолепно архитектурно творение и е една от малкото запазени в автентичния си вид. Впечатляващо е нареждането на каменните блокове. Усещането е за излята цялост, за вечност и за свещено пространство. Под връх Шейновец се намира още една Тракийска куполна гробница, която може да посетите. Преддверието й е малко и почти разрушено, куполното помещение засега е запазено, но подовата настилка е изцяло разбита от иманяри.
За контакт: телефон 0379/71097

-  Друга отбивка, която носи печат и определено си заслужава да се види, се намира на запад над село Мезек, на възвишението "Калето". Тук се издигат руините на една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Това е и най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Константин Иречек смята, че това е известната от писмените източници крепост Неутзикон. На друго мнение са Б. Димитров и А. Ханджийски, които предполагат, че на това място се е намирала крепостта Версиникия, край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия. Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м, изградени са от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън са прошарени с два четириредови пояса от тухли. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10 м, пет от които разположени на южната крепостна стена (две ъглови и три по фронта), две на западната (по средата и на главния вход) и по една на северната и на източната стени. Кулите са били разделени с гредоред на етажи, снабдени с бойници по фронта и встрани. Връзката помежду им се е осъществявала с дървени стълби. Кулата, разположена в югозападния край на крепостта, е най-интересно устроена. Тя е най-добре запазена и с най-големи размери. Имала е три етажа, горните два с бойници. Етажите са отворени към вътрешността на крепостта така, че имат кръгов обстрел и са могли да бъдат защитавани, дори когато противникът проникне в укреплението. Северната страна е с дебелина от 1.90 м и е изградена над труднодостъпен ров. Подсилена е с една кула. Интересен е входът на крепостта. Той се намира в чупка на западната крепостна стена. Така е построен, че нападателите да попаднат в клопка на малка площадка, която може да бъде обстрелвана от две страни. Дебелината на южната страна е 2.60 м и е подсилена с пет реда тухли. Източната и западната стени са дебели по 2.30 м. След извършените през 1983 г. археологически разкопки става ясно, че те са устроени по различен начин и имат различно предназначение. Повечето са кухи отвътре, като комуникацията между етажите е ставала пак чрез дървени стълби. Вътрешността на една от кулите(най-малката северна) е била предназначена за затвор. Намерените при проучването на крепостта материали показват, че на това място е имало старо тракийско селище, което е функционирало през периода от Ранно желязната и Късно желязната епохи. При няколко археологически разкопки са открити предмети отпреди XI век. Построяването на твърдината е от епохата на византийския император Алексий I Комнин (1081-1117). Тя е функционирала до османското нашествие в края на ХIV в. Крепостта е замислена като солидно фортификационно звено и в нея е имало интензивен живот. Разкрити са няколко зърнохранилища с овъглено жито, където се съхранявали хранителните запаси. Многобройни са намерените железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, свидетелстващи за ежедневието на войниците от гарнизона. Каменни мелници, метални инструменти, огрибки за нощви и други подобни предмети пък разказват за бита на обикновеното население. Крепостта при село Мезек е била много добре запазена до началото на XX в. Разрушена е значително около 1900 г., когато от нея са взимани камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-пострадала е северната крепостна стена. Тя е запазена до нивото на терена от вътрешната страна. Южната, западната и източната страни са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им. Крепостта е обявена за археологически паметник на културата с категория "национално значение" през 1968 г . През 1963 г. и през 1973 г. са провеждани реставрационни и консервационни дейности, както и през 2007г. в рамките на проекта "Развитие на културното наследство на Община Свиленград чрез възстановяване на крепост "Мезек", финансиран по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Изграден е и информационен туристически център, предлагащ информация и брошури. Освен невероятната гледка към селото и околностите, при ясно време от кулите се открива спираща дъха, приказна гледка към Бяло море.

- Ако биете път до гробниците, не пропускайте и самото село. Село Мезек е с население около 350 жители. Разположено е на равнинен терен в Тракийската низина в подножието на Източните Родопи, на 10 км западно от общинския център - гр. Свиленград и на 50 км югоизточно от областния център гр. Хасково. Селото се намира на самата граница. Само един километър го дели от граничната бразда с Гърция. На малко повече се намира границата с Турция. Мезек е основано на 2 км източно от сегашното му местоположение в местността Орехите (старо име Юртището) по сведения на стари хора от селото. В миналото селото се нарича Музак, което по превод на Филов означава музей. По това време селото се състои от 800 - 1000 къщи. Бива обект на чести нападения поради разположението му на натоварен път, който свързва Централна Европа и Близкия Изток. Намерени останки в Мезек свидетелстват, че при такова нападение е било разрушено. След това разрушение селяните временно бягат от него и като се връщат образуват ново село по източните склонове на Източните Родопи. Датата на преименуването на Музак в Мезек не е известна.
През 2008 г. село Мезек се обявява за еко селище, като жителите му отказват да ползват полиетиленови торбички, а само такива от плат. През 2009 г. селото получава златен печат за уникално европейско селище, присъден му от "Официалното представителство на уникалните селища в Европа" и "Европейски форум на експертите". На разположение на туристите в с. Мезек е комплекс от нови къщички - тип бунгало, тенис корт, както и строящ се мини хотел, които са разположени под крепостта, на края на селото. Отворен е и нов ресторант във възрожденски стил със 120 места, съчетаващ битови елементи и съвременен комфорт. През лятото на 2006 г. е маркирана екопътека от центъра на селото до връх Шейновец. Дължината й е около 7 км /в едната посока/. Около 6 часа са необходими за отиване и връщане. Добре е да сте запасени с вода, защото теренът е сух. Панорамата, която се разкрива от върха е истинска награда за усилието при изкачването!
Ако посещавате този край, не пропускайте да се отбиете и до бутиковата изба в селото. Вино с марка "Мезек" се предлага от две различни изби - от избата "Katarzyna Estate" и от бутиковата изба в селото, което всъщност не се предлага в търговската мрежа, а може да се опита само на място. Виното, произвеждано тук, се прави по технология, която е максимално близка до домашната и всички производствени процеси се извършват ръчно. Избата предлага дегустации - групови и индивидуални, които с придружаващите ги тракийски песни и битова обстановка са невероятна туристическа атракция.

- Светилището на Нимфите е най-добре запазеното тракийско светилище и единственият нимфеум в България. През 1968 год. обектът е обявен за национален паметник на културата. Светилището на нимфите се намира в живописна местност на около километър и половина югоизточно от село Каснаково, което е на границата между общините Хасково и Димитровград. През II век римския гражданин от тракийски произход Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос получил наблизо земя като награда за 30 годишната си вярна служба към Рим. Ветеранът от римската армия и неговата съпруга Клавдия Монтана издигнали светилище в чест на нимфите на Афродита. Освен трите извора с лековита вода комплексът включвал голям амфитеатър, храм и помещения за поклонниците. По време на християнизацията тук бил изграден параклис на името на свети Спас, но от него не е останало нищо. Ежегодно жителите на Каснаково организират събори на празника на светеца, в чест на който се оставят дарове, палят се свещи и се коли курбан край изворите. Смята се, че водата в тях лекува различни болести.

- Маточинската крепост Букелон е разположена върху плато на високо издигнат от низината на река Тунджа рид, в близост до село Маточина. В специализираната литература тя често е определяна като римска "кастра", изградена в опус микстум (техника в строителството на зидани конструкции, при която се редуват хоризонтални ивици), която е служела за фронтова линия на град Адрианопол (днешен Одрин). Сравнително запазен е донжонът (вид кула) от 12-14 век. Височината на останките на кулата е около 18 метра и те представляват величествена гледка, изпълвайки панорамата в региона. От външната крепост има незначителни следи. По платото личат и някои съоръжения и обекти, като водосъдържател, места с култово предназначение и други. Предполага се, че тук на платото на възвишението, където се е намирала древна разрушена крепост, през 378 година от новата ера е обграден и убит от настъпващите готски племена римският император Валент. Той, заедно с Деций, са двамата императори, загинали в пределите на днешна България от готите. От тази битка нататък, те трайно стават федерати в упадащата Римска империя. На 14 април 1205 година българските войски, предвождани от цар Калоян, водят битка в близост на крепостта (Битката при Адрианопол) с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Латините са разбити, а пълководецът им - император Балдуин IX Фландърски (Фландрийски), е пленен и за кратко време е затворен в донжона на крепостта, откъдето е отведен в столицата Търново. От възвишението на кулата се открива чудесна панорама. Тук е сниман филмът "Мила от Марс".

А вие кои туристически забележности в Хасковска област ще препоръчате?