Странните имена на селищата ни

Навярно няма човек, който докато е пътувал из страната и да не е попадал на указателни табели с меко казано странни надписи. Някои що годе влизат в категория "нормални", други спадат към категория "ммм… бива", а трети са до такава степен абсурдно смешни, странни и дори непрочетими, че започваш да се чудиш дали не те лъжат очите или пък от завода в Антоново са допуснали правописна грешка, докато са надписвали въпросните пътни знаци.

"Виновникът" всъщност не са трудещите се във въпросния завод, а българското остроумие, фантазия, разказваните от уста на уста легенди и нашата история дори. Събрани заедно и смесени по неотговарящ на никакви езикови норми и правила начин, резултатите са толкова пъстри, уникални и "зашморцани", че няма как да не ти мине през ума, че "това само в България може да се види".
Още по-забавно е, когато се опиташ да преведеш на чужденец надписа от табелата на входа на села като Долно Уйно, Сърбогъзи, Пръдлевци или Гъзурниците, без да се изчервяваш. 

Ето някои от най-цветните имена и историята, която се крие за тях:

- Торбалъжи или Торбалъжите е малко планинско предбалканско селце в близост до Габрово. За произхода на името му се носят не една, а цели три легенди. Едната от тях е, че името на селото произлиза от факта, че в миналото домашните животни, които са били впрягани в каруци, не са искали да се катерят по баира, на който е разположено селото, и е трябвало да бъдат подмамвани (лъгани) с торби със зоб, за да успеят да се изкачат по стръмните склонове. Оттам се е получило името (торба-лъжи) на това прекрасно някога и запустяло сега балканско селце. Втората легенда е свързана с основателя му - Дончо Торбалъжа. Сладкодумният козар знаел и разказвал много народни приказки, песни и смешки. Въображението му било голямо и хората слушали с интерес лакардиите му. "Дончо, хайде извади торбата с лъжите, че да стане весело!", казвали му и той не чакал да го подканят. Оттам идва името на рода му и на селото - Торбалъжите. Третата легенда пък е свързана с робските години. Орач си забравил торбата, закачена на дърво. Гладни хайдути я намерили, отворили я с надежда отвътре да вземат нещо за ядене. Оказало се, че има само едно въже. И оттам идва израза "торбата, която ги излъгала" или торбалъжи.

- Къртожабене  е малко селце в община Плевен с не по-малко колоритно име. Легендата за името разказва, че преди много години, когато целият каньон бил във вода, само по-високите места били обитаеми, но когато страшна болест поразила хората, те решили да намерят друго място за живеене. Двама по-смели мъже тръгнали към реката и когато стигнали, видели, че водата се е отдръпнала и е останала голяма пуста площ. Така хората се заселили в каньона, където сега се намира селото. Тези двама мъже решили да го кръстят на първите две животни, които видели - това били една къртица и една жаба и от там идва името Къртожабене. В района интересни забележителности са резерватът  "Чернелка", Провъртеника, хижа "Капчука", местност "Усоето" и "Мъдьовски вир", чиито имена не отстъпват по шантавост на Къртожабене.

- Къртипъня е още едно село в Габровска област със смешно име. Говори се, че е получилo интересното си име заради дърводобива, който протичал в горите наоколо. В книгата "Срещи с малките братя" се срещат разкази, в които се споменава името на герой, наречен "дядо Колю Къртипъня". Според историята той носел името си заради голямата си сила. Той присъства като герой в няколко разказа, чието действие се развива в района на село Лешница.

- Сърбогъзи - На въпрос откъде произлиза цветущото име жителите на Жълтеш (Сърбогъзи е една от махалите на село Жълтеш) имат своето обяснение, което разказват като истински последователи на Хитър Петър. Още през турско робство от дунавските села тръгнали бедни, но работливи българи да търсят препитание в сърцето на родината си. Открили необятна поляна край Трявна, която била изпъстрена с шипкови храсти. Хората се втурнали да берат шипките и от време на време се шегували: "Какво чешене пада, като пипнеш дупницата с ръка, след като си брал шипки!" Голямото чешене идело от факта, че ръцете на шипкоберите били "наблъскани" с невидими на пръв поглед иглички, с които плодовете били обвити. Тъй като тази била най-сполучливата смешка, която измислили, тя дала име на Сърбогъзи. Втората част на думата, дала име на селото, хората в разказите си от срам заменят с дупница.

- Гъзурниците - Част от днешния габровски квартал Любово са някогашните колиби Гъзурниците. Според непотвърдени източници този прякор има връзка с данъка "гъзурнина" /данък върху житото/, събиран от някои от прадедите на основоположниците на махалата. Други изследователи предполагат това, което и вие си мислите.

По всичко личи, че в Габровско хич не са свенливи и не се притесняват да наричат нещата с истинските им имена. Дряновци не падат по-долу в екзотичните наименования. Махали, колиби и села и днес носят звучните имена Бърборци, Дупините, Балалея, Длъгня, Доча, Крачунка, Плачка, Муця, Цинга, Шушня, Пърша, Ритя, Руня. Има си и Зая, Глутниците и Чакали. Трявна се включва в колоритната класация със селото Пържиграх и с града Плачковци. Севлиевско пък се "отчита" с имена като Стоките, Столът, Шумата.

Спирам дотук, защото ако тръгна да изброявам всички причудливи имена, няма да ми стигне и цял ден, а ако добавим и имена на улици, работата става "дебела".

Вие на какви шашави имена на селища сте попадали?


Ако ви е интересно да посетите подобни места, винаги можете да разгледате Vili.BG, където ще намерите над 450 вили и къщи за гости под наем в тези региони.